Зелен сертификат

Седейки на Трона, почувствах странно парене. „Бил Гейтс ме следи!“, помислих си аз. „Ял си люти чушки, идиот“, отговори вътрешният ми глас. После се замислих дали е редно да седя на Трона без сертификат, но се сетих, че имам и с парливо чувство се изля поезията, с която го възпявам! Зелен сертификат Днес на всичкиПродължете с четенето на „Зелен сертификат“

Наръчник за отбелязване на двойния (из)празник

Днес се събудих и усетих, че в мен се борят две страсти – желанието да отпердаша кило червено вино и желанието да отпердашиш някоя девойка. В крайна сметка седнах на Порцелановия трон и музата дойде! Викам си, а защо не и двете! Наръчник за отбелязване на двойния празник В чест на всеки едновременно празнуващи ТрифонПродължете с четенето на „Наръчник за отбелязване на двойния (из)празник“

Ода за краставицата

След вчерашния високоинтелектуален разговор с приятели, спонтанно се роди поезия възпяваща един от най-фалическите зеленчуци, а именно краставицата! Днес, седейки на Трона, събрах нахвърляните рими и се получи това долу. Ода за краставицата(в съавторство с Пешо) Краставицата за нас е радост, носи тя анална сладост, тя дебела е и крива, ще разцепи всяка слива. КраставицаПродължете с четенето на „Ода за краставицата“

Нежен стих с неочакван край

Днес се събудих в нежно-лирично настроение и ме обзеха ведри мисли за ефирни самодиви. Седнах на Трона и образът на Музата по-долу се изля във въображението ми, а оттам и в Порцелановото съвършенство… Нежен стих с неочакван край Гъзът ѝ цъфнал като роза, ебе се тя във всяка поза, ебе се тя и прошка няма,Продължете с четенето на „Нежен стих с неочакван край“

2ри февруари

Днес щом седнах на Порцелановия трон (вече ще го пиша с главна буква) и се сетих, че е личен празник на онуй с ботокса, което имаме като здравен министър и другото с непрания шинел, което имаме като главна НОЩница. В този момент осъзнах, че никога не съм имал нищо против от сексуалната ориентация на коготоПродължете с четенето на „2ри февруари“

Първият сняг

Дойде първият сняг. Естествено за пореден път изненада миндилите от Столична община начело с бившата даскалица по руски и обикновена подлога на Баце – леля Данче. Въздухът за пореден път е брутално мръсен, но общинските боклуци това не ги ебе, защото те вече са се налапкали и им е през онази работа колко народ щеПродължете с четенето на „Първият сняг“

Димитровден

Специален поздрав за имениците с този разказ на един Димитър, който в условията на карантина е принуден да прекара празника със сина си. Димитровден (разказ за семеен празник в условия на пандемия) Днеска на Димитровден се събуждам ободрен. В нас ухае на кюфтета, топъл хляб, че и мезета. Аз ще ида до мазето с менПродължете с четенето на „Димитровден“

Интервю без мисирки

Гледам интервю. В него журналист разпитва политшафрантията Сачева. Истински журналист. Не прави свирки, пита. Толкова съм отвикнал, че ми стана странно… Но веднага реших проблема – отворих „агенция“ ПИК и поезията сама ме заведе спешно към порцелановия трон… Интервю без мисирки Днес министърът Деница клати напращяла цица. Умно кима със главата, но поема през устата,Продължете с четенето на „Интервю без мисирки“

За подновения брифинг

НОЩниците отново подновиха телевизионните мастурбации, които за благозвучие наричат „брифинг“. Отново видях плешивия педал и получих позиви за дефекация. Неизбежно положих задник, който е по-очарователен от физиономията на главната НОЩница, върху порцелановия трон и поезията се появи напълно логично. За подновения брифинг Днеска щабът брифинг прави, малоумно се лигави, бръснатият „генерал“ май не си еПродължете с четенето на „За подновения брифинг“