Добре дошли в блога ми, грешници!

Аз кой съм и какъв съм няма абсолютно никакво значение, но нека кажем че не съм пример за подражание. Щом сте стигнали дотук, че ако сте се и зазяпали, че ако и нещо ви е харесало, то и вие хич не сте за живо предаване преди полунощ.

Не се притеснявайте, няма да издам на жените и/или мъжете ви какви глупости четете.

Ако някой се обиди от съдържанието на блога, от сега да му кажа – боли ме кура. Ако някой не се обиди – също ме боли кура. Партийни пристрастия нямам, няма и как да имам при настоящата пасмина, която управлява държавата (мозъчният тръст на Винету и ордата на Шкембе Войвода), която е в опозиция (КУРнелия, Вагинин, свинаря на Гоце и компания) и която се опитва да додрапа до власт всячески, без да е даже в опозиция (самията Гоце, някакви изкукуригали младежи с недотам щедрото финансиране на един червенобуз тарикат и с малко подправка от Рамадан Кунев и някакви корумпирани зелени педали). В тази връзка, ако случайно някой не се е припознал и не се чувства достатъчно нахранен, да метне едно съобщение, ще му сипя и на него с големия черпак. И на Дългия и шоупрограмата не симпатизирам, особено предвид факта, че хора като него ебаха мамата на качествената чалга. Как от гениални и култови парчета като „Тез червени домати“ стигнахме до лиготии в стил „Цвете мое“, аз и до ден днешен не мога да си обясня, а според мен и екипите съветски учени не могат. Еба го – властта развращава, а абсолютната власт правеше някакви абсолютни неща или както го беше казал там някакъв умен пич и туйто.

Сигурно се чудите какви глупости можете да намерите в блога. Ами каквито съм качил, но със сигурност няма да се отличават с фина интелигентност и нежна чувственост. Накратко засега са следните категории, като не са подредени по важност, а в напълно произволен ред:

• Литература – понеже като млад много исках да се науча да чета, но така и не успях, та се наложи да изчакам някое и друго десетилетие, докато се появиха аудиокнигите, но пък междувременно оцветих много книжки с картинки и развих афинитет към литературата, най-вече по причина, че не можех да я чета. В тази част от блога ще намерите важни световни заглавия, извадки от книги или дори цели произведения, които ще обогатят вашия вътрешен свят и в крайна сметка няма да свършите прости като мен, а просто ще свършите. Кои в добрия, кои в не дотам добрия смисъл на думата.

• Парцали в пастелно жълто и нежно кафяво – ако в България има и десет истински журналиста, аз лично ще се обеся пред образователното недоразумение, наречено „ФаКУРтет по журналистика и масови комуникации“ в СУ. Булю-булю мисирките произвеждат толкова много шлака, помия и откровени глупости, че е невъзможно те да бъдат публикувани на едно място, така че тук ще видите само отбрани заглавия и статии, които „блестят“ над обичайното словесно блато.

• Избрани идеи за подаръци за рожден ден – редовно ми се налага да ходя по всякакви купони и рождени дни, та съм се научил да ги разделям на два вида (в началото не правех разлика и се получаваше малко конфузно):

  • Купони и рождени дни на дърти алкохолици (мен нормални хора и без друго не ме канят) – въпросните хора, които съставляват около 100% от наличните ми приятели и познати, като цяло си имат всичко, а ако си нямат им е през оная работа, защото обикновено не са трезви, че да съзнават този факт и да им дреме за него. Въпреки това, всеки път се чувствам длъжен да ги изненадам с нещо практично, което не е бормашина или тиган, защото за разлика от втория вид партита, държа на тези да ходя редовно.

  • Детски рождени дни – като горд притежател на две хлапета с доста изнервящо поведение от време на време се налага да ходя на колективното извращение, наречено детски рожден ден. За който е бил, няма какво да обяснявам, а за който не е бил – това е нещо средно между кръчма, в която звучат противни детски песнички и клиниката в Карлуково. С времето се научих да избирам подходящи за дете на всякакви възрасти подаръци, от които щом ги видят, първо плачат децата, а после и техните родители. Така обикновено следващия път не ни канят, което като цяло е и крайната цел.

• Тъпи вицове – във всеки културен светски разговор, рано или късно настъпва онзи неловък момент на мълчание, когато прекрасният миг на „Ти мене уважаваш ли ме“ все още не е настъпил, но пък периода на безпредметна дискусия на тема политическата обстановка и международното положение е отминал. Това е онзи вълшебен миг, в който трябва някой да изтресе пълна простотия във вид на тъп виц, който да изкара останалите пияндурници от будната кома на половинката литър водка и да рестартира добре дезинфекцираните им мозъци. И понеже, колкото и да се преструвате, знам че все някога или ви се е случвало, или ще ви се случи, та съм ви нахвърлял малко наброски, за да не се излагате пред колектива. Или всъщност така да се изложите, че чак да е яко.

• Поезия – покрай казармените изпълнения на плешивия фатмак с подарени пагони прописах поезия. Не се ебавам, аз може и да не мога да чета, но мога да пиша. Неграмотно, наистина, но пак е ОК. Нещо като чукчата от оня виц… Много е нескопосана, но понеже не мога да си я прочета сам, та ще я споделя с вас, а вие ще кажете колко са повърнали, та да взема важното бъдещо решение дали да издам стихосбирка. Понеже не съм особено продуктивен, ще имам грижата да ви споделям и други неща, които не съм чел, но съм слушал по радио Христо Ботев в предаванията за култура, докато медитирам върху порцелановия трон, който след тежки запои всъщност се превръща в порцеланов супник, по който шопската салата поема към небитието, изхвърлена от същото място, от което е и влязла. Ще бъде нещо като преебана версия на Есенин, когото за целите на случая можем да реферираме като ЕБЕнин.

• Аудио-визуални материали с висока културна стойност – понеже като всеки неграмотен и прост алкохолик и аз имам нужда от култура (всъщност вие трезвен културтрегер виждали ли сте), ще имам удоволствието да споделя с вас различни картинки (ще има и такива за оцветяване, щото са ми любими) и вокално-инструментални изпълнения на различни музикални формации. Всичките до последно съм ги крал от разни порно сайтове като Фейсбук и Ю Тюб, но не изпитвам каквито и да е угризения.

• Класическа музика – смятам, че сложната душевност на един народ може да бъде разбрана, само когато човек чуе най-великите му класически произведения и прочете най-добрите романи и поезия, които неговите композитори и писатели са създавали. Художниците и скулпторите също не са за подценяване, ама откакто нарисувах мустаци с едросмляна домашна лютеница върху портрет на Майстора, а после мастурбирах, съзерцавайки го вглъбено и всичко това в Националната галерия, с единствената надежда нейният шеф Яра Бубнова (оная с очилата с размер на маска за заваряване) да забележи тоя арт пърформанс и да ме покани за гост-автор, нещо гилдията на изобразителното изкуство и скулптурата не ме тачи много. Романи и поезия по понятни и споменати по-горе причини не мога да чета, а вече съм дърт да се уча, та ми остана музиката. В тази рубрика ще ви представя както кратки класически музикални произведения, така и анализ към някои от тях, защото без култура ще трябва да се хванем за кура! Или да хванем министъра на културата за кура.

Да ви кажа няколко думи и за авторските права. Като стар пират ми дреме за авторските права. В тоя смисъл копирайте, шервайте, крадете, променяйте, гаврете се и изобщо каквото там ви е на сърце. Напълно ми е безразлично, в най-лошия случай да получите възмездие свише и да умрете в адски мъки, което пък още по-малко ме интересува.

Айде, ако ви се губи време – четете, гледайте и слушайте. Ако не, както казах и по-рано, боли ме кура. Със здраве и нека половата сила бъде с вас!