Днес щом седнах на Порцелановия трон (вече ще го пиша с главна буква) и се сетих, че е личен празник на онуй с ботокса, което имаме като здравен министър и другото с непрания шинел, което имаме като главна НОЩница. В този момент осъзнах, че никога не съм имал нищо против от сексуалната ориентация на когото и да било, стига да не ми я натрапва. Има обаче една категория хорица, сред които и изброените двама, които са душевни и морални педерасти. По тази причина обявявам от Трона 2ри февруари за ден на моралния педераст. И естествено веднага го почитам в стихове!
2ри февруари
Ода за моралните педерасти и техните видни представители
Днес е втори февруари,
шиба кой когото свари,
не ебат мъже жените
и не пълнят им устите.
Днес е празник по-специален,
днес е ден за секс анален!
„Viva! Мъжката любов.“
е на този ден надслов.
Днес ще се ебат педали,
сякаш курец не видяли,
ще се клати сочно дупе,
кур във него ще се чупи.
Ден за оргии с манафи,
няма кой къде да сгафи,
ще си пеят и танцуват
и на кур ще се редуват.
Здрав купон със мъжки секс,
ще се гълта днес на екс,
но едва ли питиета,
а продукти от минета.
Днес празнува и министър
с поглед замечтан и бистър,
със ботокс и със перука,
не познава този скука.
Погледът е замечтан,
щото бил е той ебан,
хич не мисли да се цупи,
а предлага тлъсто дупе.
На кого ли го предлага?
Униформен „симпатяга“!
Лъснал мазното кубе,
той министъра ебе,
да го лапа му нарежда,
свикнал да се разпорежда,
заповеди да раздава,
той министъра ебава.
На непрания шинел
беше курецът поел
тази властова особа,
дето бърка ни във джоба.
После му се нареди
„Обърни и наведи!
Бързо бузките отваряй,
да повтарям ме не карай!“
Свърши „генералът“ мощно
упражнението нощно,
но и той си е педал,
задникът не беше дал,
а на него му се нрави
и веднага се поправи.
В поза кучешка застана
и за задника се хвана,
и широко ги разтвори
тез Авгиеви обори,
Коцето да поразчисти,
да избие всички глисти,
да ги шиба кат’ комари,
курец мощен да стовари,
тези червеи да смаже
и без жал да ги накаже!
Но какво се тука случи,
малко тъпо се получи,
гледа тъжен и печален,
с поглед помрачен и жален.
Сосът бял едва преглъща,
свойта теза той разгръща:
„- Слушай, скъпи „генерале“,
на педалите маршале,
на хюмнета предводител,
на жените заместител,
нежен всъщност съм педал,
никого не съм ебал!
Щото курът ми не става,
не помръдва и не шава,
хич не може да стърчи,
моля те, не ме мъчи!
Само дупе аз предлагам
и послушно го подлагам.
Хайде, ползвай го на воля,
ще играя женска роля!“
Аз предлагам, мили хора,
да им уважиме зора
и семейния проблем
тихо ний да зачетем.
Тези двамата педала,
Коцето и „генерала“,
да оставим ний на мира
кинтите ни да прибират.
Ще завърша ведро аз
и на всеки педерас’
ден честит ще пожелая
и с това поставям края!
