Днес се събудих в нежно-лирично настроение и ме обзеха ведри мисли за ефирни самодиви. Седнах на Трона и образът на Музата по-долу се изля във въображението ми, а оттам и в Порцелановото съвършенство…
Нежен стих с неочакван край
Гъзът ѝ цъфнал като роза,
ебе се тя във всяка поза,
ебе се тя и прошка няма,
със всеки, даже с двама!
Поема кур след кур – стотици,
поклаща напращели цици,
чекии турски – няма грижа,
как искам с кур да я пронижа!
Тя бе квартална проститутка
с дълбока ненаситна путка,
ебали бяха я милион
във еротичния салон.
Салон за евтини масажи,
за който аз ще ви разкажа.
Салон вонящ на кравеферма,
на тоалетна и на сперма.
Салонът гнусен, долнопробен,
мизерен, даже и злокобен,
във който хиляди душѝ,
опитваше да утеши
въпросната квартална кучка,
тя бе на Сатаната внучка,
не се ебеше за пара́
за доза – не, а за игра.
Игра зловеща и подмолна,
родена в мисълта ѝ болна,
че беше тя прикрит садист,
мечта за всеки онанист.
И който бе веднъж дошъл,
не беше си той отишъл.
Заклан лежеше във мазето,
на червеите бе мезето!
Защото наш’та курва малка,
на вид отрудена и жалка,
бе всъщност сериен убиец
и канибал, и кръвопиец.
Delirium Tremens 