Докато една сутрин стоях на Трона и си приказвах във Вайбър групата с група добри приятели изведнъж от Бялото съвършенство дойде „целувката на Посейдон“. Веднага се сетихме за русалката Ариел и някак си приказната поезия „тръгна“… Ода за русалката Ариел Посвещава се на Ники – най-големия ѝ фен Тези палави русалки всичките са с цициПродължете с четенето на „Ода за русалката Ариел“
Простотии от пиянското небитие
Delirium Tremens 