Оказа се, че познавам и хора, дето доброволно и без заплаха от смъртно наказание са вегетарианци. Аз по принцип познавам всякакви извратеняци, а с част от тях членуваме и в общи групи по интереси, та надали е много учудващо, но все пак… Между другото вегани не познавам. Засега… Един от тях (вегетарианците, вегани не познавам… засега) наскоро ми обясняваше каква варварщина е клането на прасета, каква простотия е да плашим нещастните животинки с пиратки, какви жестоки изроди сме, че не храним бездомните животни и пр. глупости, та реших да дам задача на Трона да напише цикъл произведения, които да разкрият „човешките“ страдания на добитъка по нашите географски ширини. Порцелановото Съвършенство реши да прояви коледно лицемерие (Коледно-новогодишните празници по принцип са най-лицемерната част от годината, т.е. любимата на доста хора, защото тогава са баш себе си) и роди серия от стихове с анималистично-трагична насоченост.
Свинско погребение
(посвещава се на хилядите представители на вида sus scrofa domestica, които не можаха да достигнат своя интелектуален и културен връх, защото приключиха жизнения си цикъл на нечия трапеза)
Разни лицемерни хора
преструват се на християни,
прасето гонят те на двора
и май са кьоркютук пияни.
Започнали по тъмна доба
да се наливат с алкохоли,
стаили към свинята злоба
с ръкави бършат те сополи.
Развръзка скоро ще настъпи,
квичене, крясъци и врява
и няма кой да се застъпи,
когато краят наближава.
Проблясва нож добре заточен,
дълбоко във плътта се впива,
касапинът със удар точен
без капка жалост го забива.
Предсмъртен стон и после мрак,
животното се строполява,
изграчва гарван – смъртен знак,
но никой днес не съжалява.
Безжизнен вече е трупът,
храна ще стане за човека,
повтаря се за кой ли път
история от памтивека.
Как мислеше ги за другари
прасето тез’ жестоки хора,
оказаха се долни твари
и го заклаха там на двора…
Delirium Tremens 