От няколко дни ПеПеците, които по принцип са сбирка на дребни престъпници – курви, наркомани, контрабандисти, пишман корупционери и пр. усетиха надървената, рязана тояга на Бекир (който умело се е прави на Борислав). Засега оная част от децата на лейтенант Шмид, дето си клати краката в Парламента само я гледат отдалеч, но болката в задните им части се засилва. При Кокорчо това чувство се усеща като трепетно очакване. И както дните си минаваха в шеги и закачки, Бекир взе, че опандизи Лъчо. Лъчо, за който не знае, е личната мастия („момче“ за всичко) на ококорения педеруга, дето е ходила да прибира кеша от контрабандата. И като една истинска сбирка на квартални бандити ПеПеците се юрнаха да спасяват тоя неандерталец. Спретнаха си и протест, който заедно с цялата им парламентарна група, роднини и приятели наброяваше трийсетина души. Ако бяха поканили баджанаците, щеше да е над три хиляди, ама тея даже и протест не могат да спретнат като хората. Днес сутринта седнах на Трона и поисках да разбера какъв е всъщност тоя Лъчо и какво се е случило. Разбира се Порцелановото съвършенство веднага обясни и предрече, че нищо хубаво не го чака това хюмне…
Шофьорът на Кокорчо
(днес Лъчо, утре и останалите ПеПеци)
Шофьорът на Кокорчо
разнася контрабанда,
шофьорът на Кокорчо
е част от гадна банда,
шофьорът на Кокорчо
във митници кадрува,
шофьорът на Кокорчо
на честен се преструва,
шофьорът на Кокорчо
разнася пачки с кеш,
шофьорът на Кокорчо
участва във грабеж,
шофьорът на Кокорчо
някой го предаде,
шофьорът на Кокорчо
получи хуй отзаде,
шофьорът на Кокорчо
не случи май на хора,
шофьорът на Кокорчо
ще спинка във затвора.
Шофьорът на Кокорчо
курва е на Ставри,
шофьорът на Кокорчо
ще види що са гаври…
