Прекарах в кротко поетично мълчание първите сто дни на коалиционното недоразумение. Тези за скромните три месеца и малко, обаче сътвориха чутовни простотии, на които Баце и малоумната му кохорта с право може да завижда. Днес, когато отново посетих Порцелановото съвършенство, то проговори!
100 дни
Дните стотин отлетяха
тия яко се осраха!
Просто Киро, просто Наско,
претърпяха май фиаско.
Ококорен педераст
гаври се с голяма власт.
Културисти и евреи
май, че пълни са злодеи.
А пък на Лорер жената
майсторка е със устата,
десет поста тя заема,
а народът го „поема“.
Наркотици, простотия,
вече сме в лайна до шия!
Този пие, онзи друса,
а народът е в погнуса.
Рови по търсачки Лена,
лапа тя на Киро члена!
Таз за друго и не става,
пълна е главата с плява.
Кандидат за БНБ,
май с мъжлета се ебе.
Славчо бута Каримански
със цена на мъки кански.
Правят се на пацифисти
гадните червени глисти.
Бай Гроздан се депресира,
за строители лобира.
Иска да прилапа кеш
малоумният келеш.
Христо Иванов се бара,
ала дебне той за кяра.
Обслужването ни информационно
си остана корупционно
Божо май не е педал,
ама пълен е абдал.
Корумпирани идиоти
сътвориха куп комплоти.
Тез’ орел и рак и щука
са си само за боклука.
За да нямаме дилема,
аз предлагам проста схема.
Нека да се събере народа –
боклуците на ешафода!
Delirium Tremens 