За Дядо Мраз, който не ми донесе подарък

Налегнаха ме спомени от моето детство, когато добрият старец не беше упадъчно-капиталистическият Дядо Коледа, а автентичният добродушен комуняга Дядо Мраз. Той винаги вървеше в комплект със Снежанка, която в мечтите ми беше нещо средно между началната ми учителка и украинска проститутка. Седейки на Трона, се усетих, че на 1ви януари този пропадняк не ми е донесъл нищо – нито кюлче, нито обществена поръчка и се замислих защо ли е така. И белият като сняг порцеланов Трон проговори…

За Дядо Мраз, който не ми донесе подарък

Днес е Новата година,
ето старата замина
и пристигна педерас’,
той зове се Дядо Мраз.

Дядо Мраз дошъл е тук,
дърт перверзник и боклук,
този старец белобрад,
днес дошъл е за разврат.

Бара малките джуджета,
бърка в техните дупѐта.
Тук със него е Снежанка,
надарена хулиганка,

тя джудженцата обича
и редовно се съблича
по ботуши и по кожи,
Дядо да ѝ го положи.

После малките джуджаци
с напращелите ташаци,
се изреждат на Снежанка,
здраво клатят я кат’ джанка.

Ала Дядо Мраз не трае,
иска той да си играе.
С палавите дребосъци
той започва пазарлъци.

Дядото се е напил,
ще играе зоофил,
но джуджетата не искат
със елен да се натискат,

ала Дядо ги не пита,
бързо иска да опита
със добитък и джуджета
колко хубав е минета.

Той ще включи и Снежанка,
таз’ развратна калпазанка,
дядовият щръкнал шпек
награждава всеки с тек!

А дечицата добрички,
до зелените елхички,
с нетърпение потръпват
и от крак на крак пристъпват.

Чакат дядо със торбата
да почука на вратата,
да им донесе играчки,
нямат тез’ деца спирачки!

Тези мънички дебили
вместо да са се напили
и да къртят под елхата
или нейде във кревата,

те на дядката разчитат
и не щат да се омитат,
тези наглички гадини,
тези малки, гадни свѝни,

много притеснява дядо
поколението младо.
Но старикът е готов,
да ги награди с любов,

всяко мъничко детенце,
всяко сладичко мишленце,
ще получи като дар
то от Дядо си шамар!