Докато една сутрин стоях на Трона и си приказвах във Вайбър групата с група добри приятели изведнъж от Бялото съвършенство дойде „целувката на Посейдон“. Веднага се сетихме за русалката Ариел и някак си приказната поезия „тръгна“…
Ода за русалката Ариел
Посвещава се на Ники – най-големия ѝ фен
Тези палави русалки
всичките са с цици малки.
Вирват яко опашлето
и поемат го в дупѐто.
Куцо, кьораво, сакато,
дупка има ли е злато.
Даже и да е русалка,
все ще има путка малка.
Или някаква клоака,
от която тя ще ака.
Ще напънем тоз’ отво̀р,
докато не види зор!
Ариел се казва тя,
как ще ѝ го нагнетя!
С водосточната тръба
здраво ще я наеба.
На брега и във водата
ще ѝ пълним ний устата.
Рибешката ѝ опашка
много здраво ще се лашка.
Ще извикам и рибари,
ще я шибат кой де свари.
Следва фабрика консервна,
никак няма да е нервна.
След като я наебем
ясно е – ще я ядем!
И след гуши и след муши,
тя ще стане чудно суши!
Delirium Tremens 