Седейки на Трона, почувствах странно парене. „Бил Гейтс ме следи!“, помислих си аз. „Ял си люти чушки, идиот“, отговори вътрешният ми глас. После се замислих дали е редно да седя на Трона без сертификат, но се сетих, че имам и с парливо чувство се изля поезията, с която го възпявам!
Зелен сертификат
Днес на всички тарикати
искат ни сертификати,
за ваксини и за клизми,
за инфаркти, аневризми,
за Ебола-та и СПИН-а,
даже и за пъпка синя,
даже и за чума черна,
нищо че не е модерна.
Избор имаме голям,
той предлага се без срам.
Разни Файзер-и, Модерн-и,
изродите лицемерни,
ни пробутват за пари,
огън да ги изгори!
С тез пишман сертификати,
май ни взеха за примати
и министри, и доценти
тук се борят за проценти.
Втора, трета, пета доза,
всеки си играе коза,
щото взема комисион,
да надува тоз балон!
От ефира агитира,
глупост плещи, не подбира,
а пък стадото приглася
мантрите му то разнася:
„Всички яко ще измрете,
ако курец не ядете!
Той във вид е на игли,
обещавам, не боли!
Ние тялото ви пищно,
боцкаме целогодишно,
че от двадесет и втора,
всеки тук ще види зора!
Задължителна ваксина
догодина, до амина!“
Delirium Tremens 