След вчерашния високоинтелектуален разговор с приятели, спонтанно се роди поезия възпяваща един от най-фалическите зеленчуци, а именно краставицата! Днес, седейки на Трона, събрах нахвърляните рими и се получи това долу.
Ода за краставицата
(в съавторство с Пешо)
Краставицата за нас е радост,
носи тя анална сладост,
тя дебела е и крива,
ще разцепи всяка слива.
Краставица исполинска,
тя за нас е радост свинска.
Всеки за една копнее,
скришом с нея да вилнее.
Краставица кой не иска?
Как за нея ще устиска?
Гледат я със поглед влажен,
щото зеленчук е важен.
Важен за живота полов
като кур е десет цолов,
не подбира мъж, жена,
може даже и овца!
Може всякакви гадини,
майки, каки, лели, стрини,
баби, дядовци и тях,
ще опъне със замах.
Този полов зарзават
е създаден за разврат,
за ебане най-юнашко,
поведение просташко!
Краставицата е твърда,
тя дълбоко се намърдва.
И охотно там остава,
дълга, права и корава.
Само да не я разчупиш,
че ще има да се дупиш.
В спешното ще видят зор,
да извадят този чвор!
Delirium Tremens 