Понеже по коледно-новогодишните празници ми попадна автентична версия на този неустоим деликатес, на следващото утро, когато той се присъедини към Порцелановия трон, реших спонтанно да го опиша в поезия.
Възхвала на бахура
С бахура шега не бива
него иска всяка слива,
не е расъл на дърво,
той е пълнен във черво,
пълнен е с любов голяма,
сякаш „пълниш“ млада дама.
Той е символ еротичен,
крив и леко непривичен,
той дебел е и е крив,
ала хич не е чуплив!
Той е блян за всяка кака,
тя го иска и го чака,
него всяка нощ сънува,
кой за бахур не бленува?
Той е пълен с дреболии,
мечта на всички шафрантии.
Нека бъдем ний месари
и на всички нежни твари
бахурът да им дадем
с него да ги наебем!
