Към 6:30 отворих прозореца да се „проветри“. Дори в полите на Витоша са лайна, мамка му! Дойде ми да пиша поезия!!! От сърце! Карачи, Делхи и Лахор, бе! Перуката, дето го дърви здравен министър дали знае колко народ ще пукне само тая година от невероятния въздух?
Балада за чистия въздух
Въздух планински дишам в захлас,
него донесе ГЕРБерска власт.
Всичко е „чисто“, всичко е „бяло“,
София спинка под снежно одеало.
Милионното село се гуши и муши,
въздух прекрасен не спира да ду́ши.
Чиновници хиляди, цяла кохорта,
те са на Баце вярната орда,
разни държавни, общински подлоги,
друсат и вземат всякакви дроги,
за тях е чудесно, за тях е прекрасно,
за хуй май че плаче дупе́то им тясно,
те ще си лапкат общинска заплата,
ще тъпчат пържоли, ще мезят салата,
ще пият и винце, ще жулят ракийка,
колежки ще зяпат, ще лъскат чекийка,
но частният бизнес вече затвори,
не бачкат ни кръчми, ни долни коптори,
не бачкат кина и не бачкат бардаци,
по офиси разни правим биваци,
палим паркета, печеме си скара,
всеки мечтае кмет да добара,
кметица еблива, даскал по руски,
крепят си я нея гласовете индуски,
но лично си мисля колко е яка,
тази подлога, дъртата кака,
колко мераци тя е събрала
майката наша щот’ е ебала,
искаме всички да я опънем,
да я нагъзим и да я сгънем,
със курец надървен, мощен, юнашки,
ний да се гаврим с нея просташки,
да и покажем жезъла страшен,
нека да мига с поглед уплашен,
нека отзаде тя го поема,
рак да я тръшне, а после екзема,
изрод крадлив си, лельо ми Данче,
искам да пръсна твоето канче
в ада щом идеш, подкупна подлого
ти ще се гърчиш юнашки и много,
там ще пищиш и ще викаш за прошка,
тъпа, крадлива, гадна кокошка!
Дишай дълбоко, изроде мръсен,
всеки те гледа с поглед навъсен,
всеки желае ти мъки епични,
никой не влага мотиви себични.
Всеки щом тръгне да диша дълбоко
теб те кълне брутално, жестоко,
всеки желае да пукнеш кат’ куче,
да не дочакаш своето внуче,
всеки за тебе иска каторга,
лично аз ти желая и морга!
Delirium Tremens 