Димитровден

Специален поздрав за имениците с този разказ на един Димитър, който в условията на карантина е принуден да прекара празника със сина си.

Димитровден
(разказ за семеен празник в условия на пандемия)

Днеска на Димитровден
се събуждам ободрен.
В нас ухае на кюфтета,
топъл хляб, че и мезета.

Аз ще ида до мазето
с мен ще взема и детето,
ний ще си наточим вино,
ще извадим и сланина,

канче със ракия люта
допринася за уюта.
Почваме от сутринта
алкохолна веселба.

Лошо гледа ни жената
и поклаща си главата,
тя при тъщата отива,
да я спирам аз не бива.

Ще сме двама със детето,
боцкаме си от мезето
и заливаме със вино,
ний живеем кат’ на кино.

Шибаната карантина,
тя попречи на мнозина,
да празнуват по бардаци
със пиянки и простаци.

Ала нищо, ние двама
ще преборим тази драма!
Виното се вече свърши,
че детето го довърши.

Вика „Стига лиготии!
Да напълним тез чинии
със суджук и пастърма
и ракийка по една.

С тебе, татко ми Димитър,
да изпоркаме по литър!“
После на женица лека
ще направим два три тека

и пияни на обяд
ще заспиме от рахат,
да подготвим вечерта
за купон един – мечта!

Нека тоз’ министър здравен,
този педераст държавен,
таз продажната перука,
който трови ни със скука,

да го духа туй леке,
негър да го наебе!
Ние двама с моя син
сме налети с керосин,

вдигнали сме самолети
ще ни почнат със минети
всички родни шафрантии,
всички дашни уруспии,

ще напълним със салами
всички пищни млади дами,
щото имам имен ден,
точно на Димитровден!