Гледам интервю. В него журналист разпитва политшафрантията Сачева. Истински журналист. Не прави свирки, пита. Толкова съм отвикнал, че ми стана странно… Но веднага реших проблема – отворих „агенция“ ПИК и поезията сама ме заведе спешно към порцелановия трон…
Интервю без мисирки
Днес министърът Деница
клати напращяла цица.
Умно кима със главата,
но поема през устата,
а се гаври журналиста
както със Моше нациста.
Здраво пръска ѝ халката,
щото знае ги нещата.
Тоя пич не е мисирка,
твърде стар е той за свирка,
той едни въпроси пита,
гледа лошо, не залита,
той на флейта май не свири
просто истината дири.
Пита, отговор не чака,
този е страхотна драка,
с нея той си прави гавра
с тази наглата пачавра.
Той на баба Цоцолана
здраво стегнал е колана!
И започвам да мечтая
как ще си живеем в рая
със такива журналисти
мачкащи държавни глисти.
Delirium Tremens 