Обедна почивка. Гледам синът на Недялко Йорданов (срам!) нарекъл младеж в инвалидна количка някак си, да речем обидно. И докато чакам кюфтетата, отидох до трона да се ръкувам с един евро-член, но щом видях бял порцелан, в мен дойде поезия…
За „агенция“ ПИК и нек’ва политическа курва
Вчера слушам аз Недялко
и ми става много жалко,
как на разни болни хора
иска да им види зора.
Ей, Недялко, дебелак,
гаден изрод и простак,
от сърце ти аз желая,
даже смятам, че вещая
тези тлъстички крачета,
що не станат на парчета?
Що количка инвалидна,
скоро ти не стане свидна?
А пък може в прешлен втори
рана тъй да се отвори
и тогава тез ръчички,
дето барат млади пички,
може вече да не бачкат,
може да не пипат пачки.
Но предлагаме подкрепа
и със кол да те утрепят!
Delirium Tremens 