Събудих се, у дома ухаеше на тоалетен ароматизатор. Всъщност се оказаха цветя, което ми напомни, че е Първия учебен ден! Подготвих противогаз и радиационен костюм за синчето и докато то се търкаше с медицински спирт, дезинфектант и домашна ракия, аз седнах на трона и поезията ме осени…
15-септември в условията на противоепидемични мерки
Днес е Първият учебен ден,
всеки днес е зареден
с маски, шлемове, противогази,
те от вируса го пазят!
Пазят го, обаче кур,
щот’ купон започва щур.
Почват се игри, закачки,
майки крякат като квачки,
а пък всички гимназисти
имат помисли нечисти.
Мислят яко за ебане,
шибат кой която хване
и разменят си флуиди
тези млади индивиди.
По градинки и квартири
билки пушат, пият бири.
А въргалят се децата
из калта и из тревата,
слюнки, лиги си разменят,
маските не щат да сменят.
Тези маски еднократни,
дето ни излизат златни,
педерастите от Щаба
ни набиха за забава,
но за тяхна, не за наша,
сътвориха тази каша.
Тези яко се ебават,
нищо те не ни прощават!
Ето за това предлагам,
свойто мнение излагам,
за министрите – капути,
ний да вземем мерки крути!
С училищна показалка
или с полицейска палка,
задниците да запалим,
после с кур, без да ги жалим,
яко да им го набием
и със спирт да ги натрием!
Хем да се дезинфекцират,
хем и глупостта да спират.
Delirium Tremens 