Като свръх-тулуп реших да превъртя системата и вместо да спя ДО обяд, започнах да спя НА обяд. И сънувах, че съм некъпано хипи на Камен бряг. Събудих се облян в пот и уплашено побегнах към порцелановия трон, но се сетих, че съм в хипи настроение и потърсих външен кенеф. Не намерих и се наложи все пак да използвам обичайния порцеланов разкош.
Посрещане на Джулая
(изповед на едно хипи в условия на социална дистанция)
Със изгрева утре настъпва Джулая,
така ми е тъпо, чак искам да лая!
Стоя на балкона с бутилка в ръката,
седя си на стола, опънал краката.
Аз всяка година посрещах зората,
пиян като кирка, изплюскал софрата,
на нащо моренце, нейде на плажа,
чуках мадами, разглеждах пейзажа.
Висим на палатки, пушим тревица,
някой ми духа, обарвам аз цица,
после с хипарки си правиме тройка,
идва и някоя друга девойка,
оргия яка там се заформя,
кат агне ги пълня, кат риби ги кормя*,
някой подготвил е доза юнашка,
спринцовка подава с усмивка просташка.
Друсаме здраво, прошка не знаем,
няма проблеми, за нищо нехаем.
По пясъка лазя, здраво повръщам,
блистер амфети веднага поглъщам.
Животът бе розов, животът бе песен,
но тази година юли е есен!
Защото плешиви фатмаци от Щаба,
вкъщи ме карат да кеся кат’ баба.
Обичният изгрев тези ми взеха,
разгулната радост те ми отнеха.
Купонът прекрасен те преебаха,
с ебане и дрога, тотално засраха.
И ето стоя си сега на балкона,
на моята църква това е амвона,
отварям веднага шишето с ракия,
до изгрева аз като гъз шсъ напия!
* без никакви угризения откраднах лафа от Митьо Пищова
Delirium Tremens 