Тази сутрин с оглед пълненето на порцелановия трон с мъдри мисли, реших да прегледам прословутата снимка на спящия Бойко и дори позагледах чутовната пресконференция, в която се оправдава. Такъв мощен поток от мисли нищо друго не може да предизвика!
Ода за спящ тулуп и пресконференция
Хърка на един миндер
тлъстият ни премиер,
до главата сложил Глок-а,
чекмеджето фраш със стока –
кинти, кюлчета от злато,
а народът тъне в блато.
Президентът с дрон прелита,
тук интрига се заплита.
Тук мъжлетата държавни
се вживяват в богоравни.
На шпиони си играят,
за народа те нехаят,
те сънуват само власт,
курец боли ги за нас.
А на следващия ден
банкянският манекен
вика всичките мисирки,
правещи страхотни свирки
и започва да се кръсти
с пухкави крадливи пръсти.
Колко бил е снежно бял,
Цвета как не бил ебал.
Даже я и разцелува,
не посмя да я напсува,
тая дъртата брантия,
тъпа путка, шафрантия,
дето няма грам достойнство,
тя и цялото ѝ войнство.
Тия дет’ отзад надзъртат
като мишки се озъртат.
За едната далавера,
дадена от премиера,
те ще гълтат и ще лапат,
вижда се как нагло зяпат
и подхилкват се ехидно,
не познават нищо свидно.
Те не знаят що е чест,
що е благороден жест.
Гладен те не ще нахранят,
само своя гъз ще бранят.
Ала, знайте, идва време,
цялото заспало племе,
току виж, че се пробуди
и започне да се чуди
как така таквиз идиоти,
ГЕРБ-ери и „патриоти“,
си е вкарал в парламента
и ще дойде, знам, момента,
ний със дългата тояга,
точно както се полага,
да отидем на площада,
да им спретнем изненада!
Delirium Tremens 