Докато се разбуждах върху порцелановия трон имах нужда от активизация на перисталтиката. В такива моменти винаги поглеждам снимка на Шкембе Войвода и ефектът е неизбежен. И в този момент се сетих – него не съм го хранил, седейки на порцелановото съвършенство. Веднага поправих грешката и посветих следващото произведение на най-добрия визуален лаксатив.
Шкембе Войвода на учение
(да търкулнем лоената топка)
Гледам аз Шкембе Войвода,
тази гавра със народа,
нещо пробвал е да стреля,
че и снимки чак споделя,
как държи голям калашник,
този тлъст и мазен гащник,
как туловище на кит,
глътнал сякаш хуй немит,
на земята е положил,
целият се е разложил.
Пльоснал мазно, гнусно тяло,
тир с кюфтета то изяло,
после питало за още,
плюскало и ден и нощем,
плюскало и мас и лой
със самуни хляб – безброй.
Този точният стрелец,
тоз’ измамник и крадец,
мамата съм му ебал,
чак се беше напикал.
Аз не знам дали от зор,
този тлъст и гаден пор,
гащите си бе напълнил,
планът беше преизпълнил.
Явно мъчи го простата,
да му го наврат в устата,
кранчето не бе затегнал,
яко бил се е напрегнал,
напикал се е младежа
и намокрил бе рубежа.
Пак добре, че е сдържал
и не беше го насрал!*
Таз’ карикатура блажна,
таз’ особа много важна,
таз’ подлога гадна, мазна,
гъз дебел и тиква празна,
армията ръководи
към батака той я води.
Този гъз „патриотичен“,
нагъл, прост, че и комичен,
аз предлагам ви на всички,
пенсии и ученички,
граждани или от село,
да извършим важно дело!
Тоз’ ояден тарикат,
без диспут и без дебат,
да качим на самолета,
даже по-добре в ракета,
с манджа да го запасим,
че от глад да го спасим
и със шут във телесата,
да го пратим на Луната!
* Твърдение, под което никак не съм готов да се подпиша.
Delirium Tremens 