Днес се събудих рано, за да не ме мислят за тулуп и седнах на трона от порцелан, изработен от бижутерите на Видима идеал. Започнах да чета новини и се втрещих! Моят идол по чашка Жан-Клод Юнкер беше обещал да спре да воайорства върху нашата съдебна система, а сега някаква Урсула (председателят на ЕК, не травестита, въпреки че визуално аз лично не ги различавам) връщала механизма. В този момент усетих позиви за… поезия…
МСП* или неволите на Барни Ръбъл
Гледам днеска аз емисия,
Европейската комисия
щяла да ни наблюдава,
май че хич не се ебава,
щот’ съдебната реформа
май била хептен проформа.
А пък тоз алкохолик,
този политик велик,
бате ти Жан-Клод,
май направил е комплот –
уж на Баце обеща,
ама май го прееба.
Слушам днеска аз Урсула,
нещо здраво се надула,
вика сме били крадливи,
корумпирани и мързеливи.
Как надуши тая кака,
че сме здраво във батака?!
И си спомням чичо Барни,
мокър сън за мацки харни,
май че лани обеща**
да умира във калта,
ако този механизъм,
този правен онанизъм,
продължи така позорно
да ни трови доброзорно***
И си мисля аз сега
туй дали не е шега.
Този правен „интелект“,
малоумник и дефект,
няма ли да продължи
цял живот да ни тежи
като котва на врата
таз човешка гнусота.
Аз предлагам, мили мои,
няма чужди, няма свои,
нека тръгнем с хуй в ръка,
като истинска войска,
към съдебния дебил
още без да се е скрил
Зарад туй му обещание
да изпита той страдание.
* МСП – механизъм за сътрудничество и проверка. Мазният начин да ни кажат, че сме в лайната до уши. Повече информация тук.
** Обещанието на Барни може да се види тук.
*** Термин от зрелия социализъм, който показва, че нямаш желание да ходиш на Ленински съботник, но отиваш, защото още по-малко желание имаш да ходиш в Белене.
