Това епистоларно произведение от 1782 година по ненадминат начин представя бита и нравите на българите от онова време. Историята е разказана чрез размяна на писма между двама чорбаджии – конопения плантатор бай Кире (наричан от всички бачи Кико) и крупният производител на грънци чичо Митко. В първите десетина писма историята започва рустикално-лежерно, като двамата герои си разменят информация за това колко литра ракия са сложили, каква туршия са затворили и други важни за селския бит неща.
Изведнъж, обаче около дванадесетото писмо, двамата чорбаджии установяват, че всъщност са баджанаци и рога им слага селската брантия леля Кичка. Една по една скритите тайни на селския хай-лайф излизат наяве. Оказва се, че чичо Митко е латентен хомосексуалист и обича леля Кичка да го оножда с първобитна версия на strap-on, представляваща модифицирана хурка, закачена върху кожен колан. На свой ред бачи Кико се оказва скрит зоофил, който облича леля Кичка като овчарка и я кара да му води най-личните селски овце, заедно с коча, а той да се забавлява, отдавайки се на междувидова любов.
В крайна сметка техните тайни се разбират от съселяните им, които ги прокуждат от селото и тримата заживяват високо в планината като полиаморно, транс-джендър семейство овчари.
Линк към цялото произведение:
Delirium Tremens 