
На пръв поглед заглавието на книгата може да подведе бъдещия читател, че става дума за първия порнографски роман на английски език, издаден през 1748 година, което разбира се не е вярно.
Главната героиня е Фанка Хилавата, която поради поднорменото си тегло е наречена от автора „лека“. Тя е рибарска дъщеря, живееща в бедно рибарско село, близо до днешния румънски град Турну Мъгуреле, тогава в границите на османската империя. Седейки на брега на Дунав и къцайки на бял червей за шаран, тя се натъква на две плаващи бутилки, в които има писма.
Писмата са подписани от Звонко Демирович и съдържат изповед за тежкото положение на неговите съселяни. Звонко, в своите писма, разказва как селото му е било покосено от незнайна болест, чийто симптоми напомняли на третичен сифилис с усложнения, но това не можело да бъде вярно, защото в селото царял строг морал и половото въздържание било издигнато в култ. Във второто си писмо младежът изповядва и своята лична мъка, защото за да умилостивят съдбата, селяните взели решение да пренесат в жертва девствената изгора на Звонко, от която той имал четири деца. Авторът умело представя драмата на младежа през погледа на Фанка, която разтърсена от мъката му, решава да напише отговор на писмата и да ги изпрати на Звонко по същия комуникационен канал, по който е получила неговите (да ги пусне по реката). Епохалният литературен трагизъм ескалира и достига своя връх, когато младата мома пуска писмата и се усеща, че Дунава тече в обратна на Сърбия посока и Звонко ще ги получи само, ако отиде да яде мамалига в някоя долнопробна румънска кръчма около Тутракан.
Линк към цялото произведение:
