Ода за овцата

Блее тъпо „стей хоум“ овцата,
здраво залостила тя е вратата.
Заредена е с маска, ръкавици и спрей,
срещу вируса тъжно блее: „Недей!“

Трепери овцата от страх, от шубе,
мечтае как Годжи отзад я ебе.
Сънува овцата пагони, фуражки.
Сънува тя как я опъват юнашки.

Сънува овцата противогази,
сънува и как със кубинка я газят.
Сънува министри, сънува доценти,
но в джоба останаха няколко цента.

С машинка към нея сега се задава
министър финансов, че въ̀лна ще дава.
А после и здравният – бачи ѝ Кико:
„Отваряй краката“, веднага ѝ вика!

Изблейва от кеф и възбуда овцата
и задникът вирва, отваря краката.
И в поза удобна тя се привежда,
отзад „генералът“ критично поглежда.

„Ще пада ебане!“, строго ѝ вика
и курецът вади – ще ѝ го тика.
А заем огромен, овцата ще връща
и кръв ще сере, и кръв ще повръща…