

Това класическо произведение от 1781 година ни пренася в прекрасната нашенска провинция, на територията на днешното живописно село Куртово Кунаре, където на бреговете на река Въча местната девойка Жечка, която съселяните на галено наричат Жюстин, среща група новозавърнали се от Виена български младежи.
Те впечатляват девойката със своите изтънчени обноски, богати познания по литература и естествени науки и влечението си към изпълнението на произведенията на Бах на кавал и каба гайда.
След като Жечка им споделя за трудностите на селския живот, всички заедно разсъждават върху философските основи на рустикалната действителност в контекста на османското присъствие.
Романът завършва със сцената литературен шедьовър, описваща как Жечка изпълнява Токата и фуга във фа мажор на зурна, а трима от младежите ѝ акомпанират на кавал, каба гайда и гъдулка, докато рецитират (всъщност рецитира само гъдуларя, защото на другите са им заети устите, поради спецификите на звукоизвличането на духовите инструменти) романтични стихове, възхваляващи разбирателството и добросъседството с присъстващите представителни на османския етнос.
Произведението, неизменна част от бибиотека „Световна класика“, задължително трябва да влезе в учебниците и христоматиите по литература за 7ми клас, а защо не и да стане част от задължителната изпитна програма.
Линк към цялото произведение:
