Продължаваме нашата литературна поредица с още един класически роман в прослава на целомъдрието.
Действието ни пренася в непосредствения следосвобожденски период, в китното село Пишурка, между днешните Монтана (тогава Фердинанд) и Лом. Там местната красавица Вълка (която стринка ѝ галено наричала Венера, понеже едно време била ходила на гурбет в Солун и сега се гърчеела), която работела в кожарската фабрика на чичо си (от където и името на романа) – местен чорбаджия и типичен народен изедник с бяла якичка – среща козар на средна възраст – Северин (бачи Сево). Между тях пламва страстна любов, но чичото на Вълка иска да я ожени за завърналия се от Австро-Унгария, където следвал за висшист, заможен младеж Стаю Мазохов, по прякор „малкия Мазох“.
В крайна сметка като цивилизовани хора бачи Сево и малкият Мазох решават, че победителят в спора за Вълка може да бъде решен само по джентълменски, а именно с надпиване с домашната скоросмъртница на чичото. За да не притесняват широката общественост на Пишурка, двамата отиват при стадото на бачи Сево и започват да се надпиват. В разгара на двубоя изблейва вакла козичка, привличайки вниманието и на двамата. Те решават да се оттеглят заедно с животното в близките храсти, което е явна референция на автора към пантеистката философска школа.
В крайна сметка Вълка разбира за тяхната изневяра и следвайки името си (nomen est omen в крайна сметка), коли и изяжда козичката, одира я и от кожата прави ръкавици и кюлоти. Разбирайки за варварския ѝ акт, двамата левенти се поболяват от мъка и умират скоропостижно от невярна болест. Осъзнала тежестта на своите действия и обречената неотменимост на техните последици, Вълка слага край на живота си, като се беси на свинско дебело черво, приготвено да бъде напълнено с бахур. Несъмнено трагичният край на историята е намигване на автора към актуалните по онова, а и по всяко друго време руски класици.
Линк към цялото произведение:
Delirium Tremens 